Белгия

Вашата оценка
         
ЗНАМЕ: Националното знаме на Белгия представлява три еднакви по размер вертикални цветни полета - черно, жълто и червено. Формата на държавното знаме е взаимствана от знамето на Франция, а цветовете са взети от герба на Брабантското херцогство. Интересно е да се отбележи, че според белгийската конституция, чл. 193, белгийското знаме е със следната подребна на цветовете: червено, жълто и черено, обратно на подредбата в която се срещат на официалното знаме. Знамето на Белгия в актуалната си форма е прието на 23 януари 1831 година, скоро след като страната придобива независимост от Холандия. Първоначално, между 1879 и 1830 година, цветните полета са били разположени хоризонтално, но поради прилика с холандското знаме са променени.

ГРАНИЧИ С: Холандия на север, Германия на изток, Люксембургна югоизток, Франция на юг и Северно море на северозапад.

НАСЕЛЕНИЕ: 10 670 000 души по данни от 2008 година. Гъстотата на населението, 346 д/км2, е сред най-високите в Европа след Холандия и някои малки страни като Монако. Районите с най-голяма гъстота са около Брюксел, Антверпен, Гент и Лувен. Средната продължителност на живота в Белгия е 75,8 години за мъжете и 82,1 години за жените по данни от 2008 година.

ЕЗИЦИ: Белгия има три официални езика: нидерландски, френскии немски.
Белгия се намира на културната граница между Германска и Романска Европа. Тази езикова бариера води началото си от 5 век, когато Рим оставя германските племена в северната част на страната, а в по-силно латинизирания юг гало-романският език устоява на германизацията, въпреки окупацията на салическите франки. На езика на франките “Walha”, откъдето идва думата “wallon” (валонски) – значи “чужд”, “чужденец”.
Многоезичието има сериозни последици при организирането на политическия и административен живот в страната. В нея се говорят три езика — нидерландски (наричан още фламандски) в областта на Фландрия на север, който се говори от около 60% от населението, френски в областта Валония на юг, говорен от около 39% от населението и немски диалект, говорен от 1% от населението в източните райони на страната, в областта Юпен. Езиковите граници съвпадат с тези на областите с изключение на областта Брабант със столица Брюксел, която е оазис на франкофонията във фламандската земя. Тя е двуезична с мнозинство на франкофоните.
На долната карта на Белгия са показани езиковите общности в страната.

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: Свободата на вероизповедание в Белгия е гарантирана от конституцията. Преобладаваща част от белгийско население са католици (92% от населението). В страната има и малки обюности на мюсюлмани, протестанти, евреи иправославни.

СТОЛИЦА: Брюксел (1 000 000 жители, а заедно с агломерацията - 2 700 000 жители – по данни от 2008 година).

ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Антверпен (445 570 жители), Гент (224 685 жители), Шарлероа (201 000 жители), Лиеж (184 550 жители) иБрюж (117 351 жители).

РЕЛЕФ: Територията на Белгия включва три физико-географски района: крайбрежната низина на северозапад, централната равнина и Ардените, ниска планина, разположена в югоизточната част на страната. Крайбрежната низина се състои главно от пясъчни дюни и полдери. Полдерите са райони близки до морското ниво или по-ниски от него, които се отводняват от човека. Част от тях са отвоювани от морето и са защитени с диги, а останалите, във вътрешността, са полета, отводнени с канали. Централната равнина е район, който постепенно повишава морското си равнище в посока планините, с множество плодородни долини, напоявани от гъста мрежа канали. Срещат се и по-стръмни терени, включително пещери и малки проходи. Ардените са значително по-неравни от първите два района. Те представляват гориста планина, много скалиста и не особено подходяща за земеделие, която продължава и в Северна Франция. В нея е концентрирана по-голямата част от дивата природа в Белгия. В Ардените се намира и най-високата точка в страната, Синял дьо Ботранж на 694 м надморска височина.
Климатът е прохладен, умерен и дъждовен. Средни летни температури: 25°C, средни зимни температури: 7,2°C. Годишни екстремуми (рядко достигани): -12,2°C и +32,2°C.

ГОЛЕМИ РЕКИ: Маас или Мьоз (фр. La Meuse, нидерл. Maas, вал. Μeuze) – дължина 950 км, от които 192 км на белгийска територия, влива се в Северно море; Шелда или Еско (фр. Еscaut, нидерл. Schelde) – дължина 430 км, от които 200 км на белгийска територия, влива се в Северно море; Изер (фр. Yzer, нидерл. Ijzer) – дължина 78 км, от които 50 км на белгийска територия, влива се в Северно море.

ПЛАНИНИ: Масивът Ардени е разположен на френска и белгийска територия.

НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Сигнал дьо Ботранж (694 м), намира се в Ардените.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО: Белгия е федерална конституционна монархия. Крал на белгийците от 1993 е Албер II, който е държавния глава на Белгия. Законодателен орган – кралят идвукамерен парламент. Изпълнителен орган – кралят, който назначава федерално правителство начело с министър-председател, утвърждаван от парламента. Трите автономни района, франкофонската и немската общност имат отделни парламенти и правителства, тоест, в хода на федерализацията държавните институции са силно усложнени - освен федералното правителство, е въведено разделение по езикови общности(Френскоезична общност, Фламандскоезична общност и Немскоезична общност) и отделно разделение по региони(Валонски регион, Фламандски регион и Столичен регион Брюксел. Фламандската общност и Фламандският регион са свързани и имат общо правителство. Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:
Федерално правителство: ръководи външните работи, външната търговия, отбраната, икономическата политика, общественото осигуряване (вкл. пенсии, здравеопазване, социални помощи), транспорта, има ограничени компетенции в образованието, културата и научните изследвания, както и в контрола върху данъчното облагане в регионите, администрира 80% от данъчните приходи.
Правителства на общностите: управляват в областта на езика, културата и образованието (вкл. училища, библиотеки, театри и т.н.)
Регионални правителства: решават въпросите, свързани с териториалното устройство и собствеността (регионална икономическа политика, градоустройство, транспорт и т.н.)

ИКОНОМИКА: Гъсто населената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в индустриалната революция в началото на 19 век, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи. Белгия често е наричана „сърцето на Европа“, не само заради географското ѝ положение, но и поради множеството европейски и международни институции (общо 120 на брой), чиито седалище е Брюксел. В белгийската столица се намират шест европейски институции (Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейския парламент - за инзвънредни заседания, Комитета на областите, Съвета на общините и на областите в Европа, Икономическия и социален съвет на Европа), на НАТО, на най-големите междуародни профсъюзни организации (Европейската конфедерация на синдикатите, Международната конфедерация на свободните сидикати и Световната конфедерация на труда). Белгия е силно развита индустриална страна – 26% от БВП се осигурява от промишлеността, 1,4 % - от селското стопанство и 72,6% - от услугите. От промишлените отрасли най-развити са добивната промишленост,черната и цветна металургия, машиностроенето (автомобили, подемно-транспортни машини, авиодвигатели), оръжейната промишленост, химическата, нефтохимическата, целулозно-хартиената, текстилната, шивашката, стъкларската,хранително-вкусовата промишленост, обработката и търговията с диаманти. Високопродуктивно селско стопанство, едро земевладелие. Производство на пшеница, ечемик, овес, захарно цвекло, картофи, фуражни култури, овощарство и парниково зеленчукопроизводство, отглеждане на едър рогат добитък, свине, отглеждане на миди във ферми в Северно море. В Белгия са посторени 3437 км жп линии, 145 774 км шосета, 1328 км петролопроводи, 3300 км газопроводи. Държавата разполага с 32 912 бр.р.т. морски и речен флот, 42 летища (2000). Главни пристанища: Антверпен (едно от най-големите пристанища в Европа), Брюж, Хент, Лиеж, Монс, Намюр, Остенде.

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 януари (Нова година), Великден,Възнесение Господне (четвъртък, 39 дни след Великден),Петдесетница (понеделник, 50 дни след Великден), 1 май (празник на труда), 21 юли (национален празник – празнува се триумфалното влизане на първия белгийски крал, Леополд I, в Брюксел през 1831 година и неговата клетва пред Конституцията), 1 ноември(Задушница), 11 ноември (подписването на Примирието в края на Първата световна война), 25 декември (Коледа)