Антарктикът е географски регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан разположени южно от Антарктическата конвергенция. Заема около 20% от площта на южното полукълбо, от които 5,5% (14 млн км²) са площта на самия материк.

Регионът съвпада със зоната на действие на Конвенцията за опазване на антарктическите морски живи ресурси, като за техническите цели на Конвенцията се използва приближение на линията на Конвергенцията чрез начупена линия от паралели и меридиани. Приложението на Конвенцията се осъществява от международна Комисия със седалище в Хобарт, Австралия, чрез ефективна система на ежегодни риболовни квоти, лицензи и международни инспектори на риболовните кораби, както и сателитен контрол.

По-голяма част от територията на Антарктика е разположена южно от 60° ю.ш. и се управлява съобразно международно-правния режим на Антарктическия договор. В зоната на действие на Договора влиза както самият континент и непосредствено прилежащите острови, така и архипелазите Южни Шетлъндски острови и Южни Оркнейски острови, остров Петър I, островите Балени и остров Скот.

Островите разположени между паралела 60° ю.ш. и от Антарктическата конвергенция, както и техните 200-милни Изключителни икономически зони, са под националната юрисдикция на страните които ги притежават: Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови (Великобритания), Буве (Норвегия) и Хърд и Макдоналд (Австралия). В района на Конвергенцията се намират и островите Кергелен (Франция). Северно от Конвергенцията т.е. извън Антарктика остават Фолкландските острови и островите Диего Рамирес, Гоф, Принц Едуърд, Крозе, Макуори и Кембъл.

Първата антарктическа земя открита от човека е британския остров Южна Джорджия, посетен от английския търговец Антъни де ла Рошé през 1675. Първият човек роден в Антарктика е Солвейг Гунбьорг Якобсен, родена на 8 октомври 1913 в Грютвикен, Южна Джорджия.

България установява постоянното си присъствие в Антарктика през 1988, когато е построено българското убежище на о. Ливингстън, обявено за база и наименувано "Св. Климент Охридски" през 1993.