Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 24
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
Градът лежи по южния склон на Кожух край Рупите. Историята му свързва племето синти с Македонското царство, а по-късно с римското управление в долината на средна Струма.
Музеят е изграден над основите на раннохристиянската базилика на епископ Йоан. Римски надгробни релефи, оброчни плочки и мозайки разкриват религиозния и художествения живот на античния град и околностите.
Вихрен е мраморният първенец на Пирин с височина 2914 метра. До 1942 г. носи името Елтепе; по Джамджиевите скали расте еделвайс, а диви кози обитават района на Казаните.
Кварталът се оформя около църквата „Въведение Богородично“, изградена през 1840–1844 г. Мощанската къща запазва традицията на външна рисувана украса, характерна за част от възрожденските домове в стария град.
Музеят се помещава в Пашовата къща, съчетаваща каменно приземие и дървен жилищен етаж. Снимки на изби и предмети за обработка на вино представят поминъка, свързан с местната мелнишка лоза.
Базиликата е разкрита при спасителни разкопки през 1989 г. Трикорабният храм от V–VI век има подови мозайки; прилежащите баптистерий и атриум разкриват устройството на раннохристиянския епископски комплекс в античния град.
Църквата е построена през 1857 г., а стенописите ѝ са изпълнени през 1876 г. от Теофил Минов. Сред изображенията са светите Кирил и Методий и необичайният свети Христофор с кучешка глава.
Сградата е служила като женски метох на Хилендарския и Рилския манастир. Шестте зали проследяват Банската художествена школа, основана от Тома Вишанов и продължена от семейство Молерови.
Скалната изба е оформена като тунел и пази огромни бъчви за мелнишко вино. В жилищните помещения стенописи, дърворезба и цветни стъкла разкриват богатството на възрожденския търговски дом.
Автентичната Бенина къща съчетава етнографска експозиция с писма, фотографии и книжовни материали. Те проследяват делото на автора на първата българска граматика и връзката му с възрожденското образование.
През 1835 г. банскалии подаряват къщата на майстор Велян Огнев, който я украсява със стенописи. Синята стая, резбованата розета на чардака и свързаните приземни скривалища разкриват нейния възрожденски характер.
Експозицията възстановява домашната среда от детството на поета по спомени на неговото семейство. Ръкописи, ранни публикации и лични вещи свързват тази обстановка с литературния му път и съдба.
Пиринският пейзаж е моделиран от ледници и включва над 70 ледникови езера. Иглолистните гори преминават във високопланински ливади, а сипеите, пещерите и водопадите допълват разнообразието на световното природно наследство.
Ледниковият релеф е оставил групи високопланински езера, а под безлесните била се простират иглолистни гори. От територията на парка започват Искър, Марица и Места, свързвайки планинските екосистеми с далечни речни басейни.
Археологическите находки включват надписани мраморни плочи, накити, стрели и керамика. Те допълват мемориалния ансамбъл, посветен на цар Самуил и битката при Ключ, свързвайки историческата памет с материални свидетелства.
Музеят заема бившия дом на търговец на тютюн, с резбовани тавани и врати от местни последователи на Дебърската школа. Етнографските сбирки представят носии, тъкани и традиционните занаяти на Неврокопския край.
Силикатните и варовитите терени създават различни растителни местообитания, а езерата добавят влажни екологични ниши. Сред местните ендемити са пиринският мак и пиринската мащерка, които растат единствено в тази планина.
Водопадът се образува по Башлийца малко преди сливането ѝ със Сърчалийца. Двете реки поставят началото на Санданска Бистрица, свързвайки планинския воден пейзаж с реката, която преминава през Сандански.
Създаден през 2007 г., паркът пази защитени и ендемични видове и планински екосистеми. Сред характерните птици са средиземноморски коприварчета, а тематичните маршрути разказват за кестена, пеперудите и растенията на Беласица.
Сред археологическите находки се отличават римски театрални маски на сатири и вакханки и комплект медицински инструменти от гроб край Банско. Те допълват разказа за древния живот по Струма.
Резерватът в Славянка съхранява гори от черен бор и черна мура, наред с редки варовикови растителни съобщества. Средиземноморското влияние и местните ендемити обясняват изключителното ботаническо разнообразие на тази планина.
Резерватът опазва ценни гори от бяла и черна мура и множество ендемични растения. Балканската дива коза е негов символ, а орлите гнездят в старите гори и скалистия планински пейзаж.
Горите включват смърч, бял бор, ела и бук, а сред защитените обитатели са глухарът и черният кълвач. Резерватът съхранява също редки растения като златиста кандилка и жълта тинтява.
Ледниковите езера са разпръснати във високите части на Рила, преимуществено по северни склонове. Групите Мусаленски и Маричини езера показват връзката между древното заледяване, планинския релеф и днешните водни басейни.