Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 19
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
Кръглата камера има необичаен свод, който се разширява от централна цилиндрична колона. Керамични въздухоотводи осигуряват вентилация; съчетанието на тракийски традиции и римска техника прави постройката особено интересна за архитектурната история.
Белите водни лилии растат естествено в блатото, заедно с тръстика и други водолюбиви растения. Пясъчните дюни край влажната зона приютяват различна растителност, включително пясъчна лилия, характерна за южното Черноморие.
Експозицията свързва тракийското наследство с гръцкия полис Месамбрия и по-късните римски, византийски и български периоди. Отделната иконна зала допълва археологическите находки с образци на местната християнска култура.
Основан през 1961 г., музеят проследява историята на Аполония чрез каменни котви, амфори и рисувана антична керамика. Котвата присъства и върху древните градски монети, свързвайки мореплаването с местната идентичност.
Езерото е част от миграционния път Виа Понтика и служи за почивка на пеликани и щъркели. Солниците добавят културен пласт към влажната зона, където плитките солени води поддържат разнообразни птичи местообитания.
Алепу, наричано Лисиче блато, представлява крайбрежна лагуна. Влажната зона е важна за защитени водолюбиви птици, а съседните пясъчни дюни поддържат редки растения, приспособени към особеностите на този крайморски хабитат.
Вая получава речна вода от запад и солена вода по канал от морето. Това съчетание създава крайбрежна влажна зона, използвана за гнездене от чапли и за почивка от мигриращи птици по Виа Понтика.
Защитената местност обхваща 42,3 хектара край залива Иракли. Съседната плажна ивица е дълга над три километра, а територията се простира към нос Емине, запазвайки характерен участък от черноморското крайбрежие.
Освен археологически находки и странджански икони, колекциите представят Преображенското въстание и местното облекло. Разделът за нематериално наследство обяснява нестинарството, Белия кукер и почитта към странджанските светци и параклиси.
Мандра е част от комплекса крайморски езера около Бургас заедно с Вая, Атанасовското и Поморийското езеро. Районът лежи по Виа Понтика и поддържа богато разнообразие от прелетни птици.
Петрова нива пази спомена за конгреса от 1903 г., свързан с Преображенското въстание. Паметникът е открит през 1958 г., а снимки, документи и предмети в музейната експозиция разказват за събитията.
Музеят показва анхиалската технология за добив на морска сол чрез слънчево изпарение. Експозицията съчетава солници с автентични инструменти, стари топографски карти и фотографии, документиращи местния поминък в началото на XX век.
Носът оформя почти отвесна скала с височина около 60 м и завършва българската част на пешеходния маршрут Е3. Останките от крепостта Емона и средновековен манастир допълват геоложкото наследство на брега.
Съкровищата от Синеморец разкриват богатството на крайморска Странджа през античността. Златни накити и сребърни тетрадрахми, включително редки монети на тракийския цар Мостис, свързват местното наследство с елинистическия свят.
Свръхсолената лагуна поддържа специализирани соленолюбиви растения и животни. Разположена по миграционния път Виа Понтика, тя приютява гривести рибарки и е включена в Рамсарския списък и европейската мрежа Натура 2000.
Горите от източен бук имат вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Те съхраняват растителност с древен терциерен произход, оцеляла благодарение на меката зима, високите валежи и отдалечеността от ледниковите въздействия.
Управляваната от Българското дружество за защита на птиците местност съчетава природозащита и екологично образование. Сред характерните птици са пеликани, морски орли и малки корморани; центърът подкрепя и миграционни проучвания.
Узунбоджак е обявен за резерват през 1956 г. за опазване на вековни смесени гори от дъб и източен бук. Той образува част от сърцевинната природозащитна зона на по-широкия едноименен биосферен парк.
Скалната група в местността Казаните наподобява човешки фигури. Местна легенда я свързва с трима силни братя, защитници на крепостта Аетос, които се превръщали в скали, за да се прикрият.