Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 14
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
Върхът лежи при пресичането на две главни осоговски била, върху държавната граница. Високите части носят тревна растителност и хвойна, а склоновете под тях преминават към букови и смесени гори.
Гробът е в помещение до притвора на църквата при Старата постница. Частично запазените стенописи са дело на самоковски майстори, а зад храма е пещерата, свързана с последните години на светеца.
Експозицията проследява противопоставянето на Димитър Пешев срещу депортацията на българските евреи. Особено място има протестното писмо до правителството, подписано от 43 депутати и свързано с неговата обществена смелост.
Архитектурата и разкритите средновековни стенописи позволяват храмът да бъде отнесен към края на X–началото на XI век. След разрушения през XIX век църквата е възстановена през 1878–1880 г.
Музейната сбирка съхранява дърворезби, църковни и етнографски предмети и произведения на приложното изкуство. Те допълват богатата манастирска традиция на ръкописи, икони и старопечатни книги, пазена през вековете в Рилската обител.
Ледниковият релеф е оставил групи високопланински езера, а под безлесните била се простират иглолистни гори. От територията на парка започват Искър, Марица и Места, свързвайки планинските екосистеми с далечни речни басейни.
Планинските езера подхранват Рилска и Илийна река, които оформят основните долини на парка. Букови, смърчови и мурови гори преминават във високопланински съобщества, разкривайки разнообразието на западните части на Рила.
Музейното дело в града започва с училищна сбирка през 1897 г. От 1992 г. институцията носи името на Йордан Иванов, чиито археологически проучвания допринасят за изследването на местното минало.
Ледниковите езера са разпръснати във високите части на Рила, преимуществено по северни склонове. Групите Мусаленски и Маричини езера показват връзката между древното заледяване, планинския релеф и днешните водни басейни.
Скакавица е най-високият водопад в Рила, разположен в планинска природна среда. Към него е изграден ботаническият маршрут „Приятели на растенията“, който представя различни растителни видове и връзката им с местообитанията.
Окото е най-дълбокото рилско ледниково езеро — 37,5 метра. Снеготопенето и валежите увеличават водните количества през май–юли, а през септември езерата достигат сезонен минимум поради по-слаби валежи и изпарение.
Народните имена на отделните групи включват Кулите, Братята и Самодивски комини. Най-известните Сватове са свързани с легенда, която добавя фолклорен пласт към геоложкия пейзаж между суходолията Гръчковец и Буковец.
Хижата продължава традицията на първата туристическа хижа в България, построена от дупнишки туристи. Околният район свързва долината на Скакавица, едноименния водопад и ледниковия циркус на Седемте рилски езера.
Началната колекция включва картини, дарени от самия Владимир Димитров. Живопис, акварели и рисунки на Майстора заемат централно място, а специално проектираните зали използват естествено осветление отгоре за представяне на творбите.