Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
За показаните места няма справочни координати.
Карта: Global Tour · Контур: Natural Earth
Избери места за своя маршрут
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 11
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
Крепостта възниква през IV век и продължава живота си през Средновековието. Положението ѝ на Хисарлъка разкрива връзката между укрепения град, сливенската котловина и скалния масив Сините камъни над него.
Последователните праисторически пластове на могилата пазят основи на жилища, домашна керамика и оръдия от кремък, кост и мед. Тези находки позволяват да се сравняват промените във всекидневния живот през различни епохи.
Къщата от 1813 г. е построена за заможния търговец Бою от рода Паткоолу. Резбовани тавани, чардак и битови предмети свързват жилищната архитектура с текстилното производство и традициите на сливенските занаятчии.
Скромната едноетажна родна къща пази атмосферата на детството на Йовков в Жеравна. По-късното преселване на семейството в Добруджа свързва този начален период с хората и пейзажите, вдъхновили много негови разкази.
Малката къща с дървен чардак в квартал Клуцохор възстановява средата, в която израства войводата. Комплексът включва и хана на баща му хаджи Никола Асенов с прилежащи стопански постройки.
Експозицията проследява прехода от хурки и ръчни станове към машинното предене и тъкане. Отделено е място на Добри Желязков и българските технически разработки, свързващи занаятчийството с индустриалната история.
Музеят съхранява сърцето на Петър Берон и оригинални документи на котленски възрожденци. Централно място заема Георги Раковски, чието рождено име Съби Стойков Попович свързва личната му история с града.
Скалният феномен Халката и резерватът Кутелка са част от природното наследство на парка. Кутелка пази букови съобщества и скални местообитания на грабливи птици, показвайки връзката между горските и скалните екосистеми.
Сбирките започват с дългогодишната работа на учителя Васил Георгиев. Лечебни растения, вкаменелости и насекоми показват разнообразието на Балкана, свързвайки природонаучните знания с местната история на образованието и събирателската дейност.
Тревненският майстор Димитър Серги изгражда еднокорабния храм с каменен покрив. Глинени гърнета, вградени в дебелите стени, подобряват акустиката, а декоративните фризове показват вниманието към детайла във възрожденското църковно строителство.
Началото на галерията поставят четиринадесет творби, завещани от Димитър Добрович на родния град. През 1905 г. Йордан Кювлиев ги представя в читалище „Зора“, а по-късни дарения разширяват художествената сбирка.