Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 21
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
Комплексът е строен между около 1820 и 1842 г. Трите свързани сгради имат отделни дворове и кладенци, а общата ограда и кулата придават на родовата резиденция укрепен характер.
Къщите с покриви от каменни плочи пазят родопската възрожденска архитектура. Етнографският музей заема конак от 1853 г., а местният празник „Песпонеделник“ поддържа традицията на кукерските маски и обредни игри.
Буйновската река, приток на Въча, е издълбала ждрелото между Тешел и района на Ягодинската пещера. По скалите се срещат арки, ниши и пещери, които показват дългото действие на водата.
Около най-високия родопски връх се разстила широко тревисто плато. Главното било разделя басейна на Арда от долините на Въча и Чепеларска и оформя важни вододели в Западните Родопи.
Снежанка е най-високата точка на Пампорово и начално място на множество ски писти. Телевизионната кула оформя характерния силует на върха и свързва природния пейзаж с историята на курорта.
Комплексът съчетава етнографска експозиция и демонстрации на традиционни занаяти сред обитавани възрожденски къщи. Белите фасади, кръглите комини и разнообразните архитектурни детайли показват характерния местен облик на родопското жилище в този исторически квартал.
Край река Герзовска водопадите се редуват с риолитни скали и стари иглолистни гори. Водопадът Орфей получава името си от струйките вода, които напомнят струните на лирата на легендарния музикант.
Сбирката представя минерални и кристални образци, добити от рудниците около Мадан. Различните форми и отблясъци превръщат местното рудодобивно наследство в разказ за геоложкото богатство на Родопите и неговото разнообразие.
Колекциите израстват от пещерните проучвания на клуб „Студенец“, ръководен от Димитър Райчев. Скелетът на пещерна мечка, минералите и материалите за прилепите свързват геологията с миналите и съвременните подземни обитатели.
Обсерваторията е част от Института по астрономия на БАН. Нейните телескопи предоставят наблюдателни данни за Слънцето, звездите и галактиките, използвани за изследване на физическите процеси и еволюцията на космическите обекти.
Триградската река преминава през пещерата с поредица подземни водопади, преди да изчезне в сифон. Голямата Бучаща зала съчетава водния тътен с мъгла, а пещерата служи за зимуване на прилепи.
Ухловица край Могилица се отличава с разклонени образувания, наподобяващи корали. В долния етаж се намират каменни каскади и пещерни езера, които се пълнят с вода в началото на пролетта.
Шаренка представя историята на рударството в Родопите чрез експозиция в естествена пещера. Десет восъчни фигури в човешки ръст и оръдия на труда пресъздават работата на миньорите и връзката им с подземния свят.
Планетариумът е открит на 6 септември 1975 г. Неговият исторически прожекционен апарат „Карл Цайс“ е запазен като музеен експонат, свидетелстващ за ранното представяне на изкуствено звездно небе пред публиката.
Основан през 1935 г., музеят събира наследството на Средните Родопи. Наред с местните обичаи и кукерски традиции той представя дарената от Райчо Харбалиев колекция ордени и медали на българската наградна система.
Западните Родопи са по-високи и богати на ждрела и пещери, докато източният дял има по-нисък релеф. Речните долини внасят средиземноморско влияние, което обяснява част от разнообразието на растителността в планината.
Река Триградска е издълбала тесен пролом сред мраморни скали, достигащи 250 метра височина. Защитено от 1963 г., ждрелото е част от карстов район с пещери, понори и скални мостове.
Харамийската пещера представлява две свързани кухини с голяма вертикална пропаст между тях. В близост до входа са открити следи от ранни обитатели, които добавят археологическо значение към впечатляващите подземни форми.
Историческа снимка на Църква „Св.Константин и Елена”, с. Момчиловци — Момчиловци
Храмът пази следи от местната каменоделска традиция. Камбанарията, притворът и дворът са дело на хаджи Неделчо Канев, свързан с италианска школа, и допълват по-старото ядро на църковната сграда.
Скалните мостове са карстов феномен, свързан с разрушаването на древна пещера. В стените на големия мост има свързани пещери и кухини, които предоставят убежища за птици и прилепи.
При естествения вход са открити следи от енеолитен керамичен център: съдове, пещ, овъглено жито и хромели. Подземните галерии допълват тази човешка история с разнообразни образования, включително пещерни перли.