Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 21
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
При император Траян градът получава автономни права и името Улпия Сердика. Двете главни улици, Кардо Максимус и Декуманус Максимус, оформят градоустройствената му основа, по-късно защитена с укрепени порти и двойни стени.
Калоян и Десислава финансират двуетажното разширение през XIII век. Царица Елеонора по-късно спасява храма от събаряне, а след смъртта си през 1917 г. е погребана до южната му страна.
Водопадът се образува на Боянска река в андезитния скален венец на Витоша, около 1260 метра надморска височина. При голям дебит водната струя може да се различи от центъра на София.
Основана през 1888 г. по инициатива на княз Фердинанд, градината започва с черен лешояд. Първите лъвове пристигат през 1892 г., а развитието ѝ е свързано с орнитолога Паул Леверкюн.
Дарения от спортисти събират олимпийски медали, състезателни екипи и лични вещи. Футболни реликви на Георги Аспарухов и Христо Стоичков допълват алпийската колекция, свързана с първия българин на Еверест Христо Проданов.
Създаден през март 2007 г., музеят проследява човешките физически типове от неолита до Възраждането. Костни останки и реконструкции показват древни погребални практики, черепни деформации и следи от заболявания.
Зала „Трезор“ представя Вълчитрънското, Луковитското и Николаевското съкровище наред с ценни погребални находки. Музейните колекции се развиват в близка връзка с археологическите изследвания, обхващащи праистория, античност и средновековие.
Експонат от Национален военноисторически музей — София
Хронологичните зали проследяват битки, освободителни идеи и историята на армията. Колекции от униформи и отличия се допълват от външна експозиция на артилерия, бронирани машини, авиационна и инженерна военна техника.
Дворецът е открит през 1981 г. за 1300-годишнината на българската държава. Осем надземни етажа и три подземни нива оформят многофункционална архитектура, предназначена за концерти, изложби, кинопрожекции, конгреси и обществени събития.
Фондовете събират носии, накити, дърворезба и обредни предмети от различни български области. През 1937 г. княгиня Евдокия дарява своята колекция от шевици, тъкани и украшения на музея в бившия дворец.
Създаден през 1973 г., музеят проследява историята от праисторията до съвременността. Колекциите включват тракийски съкровища и средновековно изкуство, а от 2000 г. експозициите се помещават в бивша правителствена резиденция в Бояна.
Гигантски кристали, някои съизмерими с човешки ръст, стоят редом до скъпоценни камъни и минерални ресурси. Събирането на колекцията чрез дарения превръща личните минераложки интереси в общодостъпно природонаучно наследство.
Сред експонатите се открояват телескопът на Петър Берон, фонограф на Едисон и ранна българска телевизионна камера. Часовници, изчислителни устройства и космически уреди показват различни посоки на техническата изобретателност през времето.
Музеят възниква от природонаучните колекции на княз Фердинанд. Наред с птици, бозайници и минерали, той пази богата пещерна фауна и продължава научното изучаване на животни, растения и праисторически находки.
Дворцовият филиал заема части от преустроения османски конак и по-късни княжески крила. Някога тронни и приемни салони, тези пространства днес свързват изложбите с историята на София като столица.
Резерватът опазва първични смърчови екосистеми и субалпийски видове. Сред иглолистните дървета растат бук, бреза и офика; над горските участъци тревни пространства и каменни грамади оформят характерния високопланински пейзаж.
Проектът е дело на виенския архитект Фридрих Грюнангер. В интериора многоцветни венециански мозайки и мраморни колони се съчетават с голям осмоъгълен купол и внушителен полилей над молитвеното пространство.
Хижата е разположена в местността Масловица на 1977 метра надморска височина. Тя е пункт по европейския маршрут Е-4 и е свързана с туристическите пътеки към Черни връх и хижа „Тинтява“.
Народни дарения и държавна подкрепа подпомагат изграждането на храма. Специалисти от шест националности участват в работата, а пъстроцветни мрамори, оникс, алабастър и живопис оформят богатството на неговия вътрешен ансамбъл.
Името „Самарджийска“ напомня за майсторите на конски седла, които поддържали храма. Посвещението е на света Петка Иконийска, свързвайки средновековния занаятчийски живот на София с дълготрайната православна почит към мъченицата.
Полегатите склонове са покрити с едри каменни блокове и субалпийска растителност. Районът е вододел: потоците се отправят към Черно и Бяло море, а южно от върха започва река Струма.