Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 23
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
През 2019 г. паркът се присъединява към международната мрежа EXARC за музеи на открито и експериментална археология. Членството свързва възстановката край Чавдар с международен обмен на знания и музейни практики.
Река Скакля се спуска през източната част на планината Понор в три каскадни скока. Най-високият достига 85 метра; през зимата замръзналите води образуват впечатляващи ледени форми по скалите.
Под Мусала лежат седемте Мусаленски езера, а склоновете му се свързват с Малка Мусала, Иречек и Дено. На върха през 1932 година е изградена първата българска високопланинска метеорологична наблюдателница.
Църквата от 1837–1839 г. съхранява икони на Димитър Зограф и стенопис на Захари Зограф в нартекса. Богородица разгръща покров над дарители и духовници, сред които художникът включва и собственото си изображение.
След прекратяване на отводняването блатото възстановява значението си за водолюбивите птици. Камъш, папур, острици и открити водни площи образуват мозайка от местообитания, подпомагана от природозащитната работа на сдружение „Балкани“.
Музейната традиция започва със сбирка към местната гимназия. Оригинални документи, фотографии и вещи изграждат историческия фонд, който днес се представя в обновената сграда на някогашната съдебна палата в града.
Бившият конак представя занаятите, рударството и Етрополската книжовна школа в общ исторически разказ. Документи, снимки и оригинални предмети показват как стопанският живот се свързва с просветата и местното дарителство.
Железодобивът и водните чукове „самокови“ обясняват произхода на градското име. Икони, картини и лични вещи на Захари Зограф допълват тази стопанска история с наследството на прочутата Самоковска художествена школа.
Бащата на писателя поддържа първото селско училище в приземния етаж. Лични вещи, библиотеката и работната маса представят средата, в която Елин Пелин израства и пише ранните си разкази.
През XVI–XVII век тук се развива книжовна и иконописна школа. Преписвачите създават характерен етрополски калиграфски полуустав, а патронната икона „Света Троица“ е подписана от Недялко от Ловеч през 1598 г.
Обителта край река Габровница носи и името Осеновлашки манастир „Света Богородица“. Историята ѝ включва многократни възстановявания, убежище за Софроний Врачански и килийно училище, свързано с просветната традиция през Възраждането.
Днешната църква е изградена върху разкрити по-стари основи след възстановяване, започнато от монахиня Людмила. Еднокорабният храм, камбанарията и жилищната сграда оформят малък комплекс до вековно дърво край Скравена.
Четирите ледникови езера лежат в циркус между Близнаците, Маришки чал и Манчо. Две са постоянни, а две пресъхват през лятото; водите им дават начало на Тиха Марица, важен изворен приток.
Ледниковият релеф е оставил групи високопланински езера, а под безлесните била се простират иглолистни гори. От територията на парка започват Искър, Марица и Места, свързвайки планинските екосистеми с далечни речни басейни.
Паркът включва най-високите части на Средна Стара планина и девет строги резервата. Представителните стари букови гори в тях са част от международния обект на ЮНЕСКО за първичните европейски букови гори.
Костницата пази паметта на четници, загинали след разгрома на Ботевата чета. Жители на Скравена погребват останките им при селската църква, а по-късно те са преместени в специален мемориал.
Местността около параклиса е свързана с общинския празник след Великден. Съборите и музикалните прояви добавят обществено измерение към духовния характер на хълма, запазвайки връзката между местна вяра и празнична традиция.
Дъбови и букови гори съжителстват с варовиковите скали на Вратцата и разнообразна птича фауна. Сред гнездящите видове са черният щъркел и скалният орел, а останките от крепостта Вратица свързват природата със средновековната история.
Гранитният мемориал в Алдомировци е издигнат над братска могила на бойци от Седми Преславски полк. Лични дарения на офицери финансират паметника, който пази паметта за Сръбско-българската война от 1885 година.
Ледниковите езера са разпръснати във високите части на Рила, преимуществено по северни склонове. Групите Мусаленски и Маричини езера показват връзката между древното заледяване, планинския релеф и днешните водни басейни.
Разкопките на крепостта започват през 2007 г. Извън стените църковните останки лежат над езическо светилище, а музейната сграда представя археологически находки, старопечатни книги и традиционни носии от района.
Синята украса и триделният силует съчетават възрожденски архитектурни мотиви с куполна форма. Оригиналният часовников механизъм, дело на местния железар Генчо Наков, се пази в музея, а кулата използва негово копие.
Изградена през 1710 г. като наблюдателна и отбранителна кула, постройката запазва бойници в стените. През 1821 г. е преустроена в часовникова, с механизъм от майстор Дидо и камбана от манастирска църква.