Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 22
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
Куполната камера е затворена с каменни двукрили врати, а подът оформя концентрични пояси около кръгъл блок. Погребалното ложе и конските останки в преддверието разкриват ритуалния характер на тракийската гробница.
Храмовият комплекс включва правоъгълна и куполна камера, както и помещение, издълбано в огромен гранитен блок. Мраморните врати носят образи на Хелиос и Медуза; по-късно светилището е използвано за аристократично погребение.
Гробницата от IV век пр.н.е. има дълъг коридор, правоъгълно преддверие и кръгла куполна камера. Каменни двукрили врати затваряли помещенията; срещу входа е разположено каменно ложе със стъпало, украсено с лъвски лапи.
Една от камерите е издълбана в цял гранитен блок. Разделеният на полета таван е украсен с портрети, сцени и орнаменти, а запазено конско погребение показва богатството на древния погребален ритуал.
Златната погребална маска е сред забележителните находки от зидания гроб. Оръжия, сребърен съд и рисувана керамика допълват инвентара, свидетелствайки за статута на погребания представител на тракийската аристокрация и неговата културна среда.
Гробницата от средата на IV век пр. Хр. съчетава дълъг коридор и правоъгълни помещения. Бялата мазилка е разчертана с жлебове, имитиращи мраморни блокове, а камерата има двукрила каменна врата.
Йонийска колона украсява преддверието, а дорийска колона поддържа купола на кръглата камера. Каменни врати със стилизирани слънчеви дискове и запазена бяла мазилка показват изтънченото архитектурно оформление на тракийския погребален комплекс.
Две възстановени къщи показват различни страни на казанлъшкия бит: подбалканския селски дом и жилището на дарителя Иван Хаджиенов. Земеделски инвентар и домашен интериор разкриват отношенията между поминък, заможност и градска култура.
Гробницата е открита случайно през 1944 г. от войници. Най-ценни са запазените стенописи: военни сцени в коридора и погребално угощение в куполната камера, където владетелят и съпругата му държат ръцете си.
Домашната подредба връща към ранните години на Яворов, а снимки и оригинални вещи проследяват творческия му път. Музеят е свързан и с Яворовите януарски дни, празник на литературата и изкуството.
Музеят е в дома на Димитър Христов Чорбаджийски, известен като Чудомир. Освен творчеството на писателя и краеведа, той представя картини на съпругата му Мара Чорбаджийска, добавящи семейна художествена перспектива.
Обителта е свързана с традицията за свети Атанасий Велики и основаването ѝ през 344 г. Скалната постница и манастирският кладенец са част от местните поклоннически обичаи и предания.
Внезапен пожар е запазил покъщнината на двете неолитни жилища под рухналите стени. Керамични съдове, ръчни мелници, пещи и овъглени зърна разкриват земеделието и домашния живот на ранните обитатели на района.
Учителят по химия Христо Ярамов е свързан с ранната лаборатория за проверка на розовото масло. Сертификатите за чистота подпомагат износа и показват как науката защитава репутацията на местното производство.
Паркът включва най-високите части на Средна Стара планина и девет строги резервата. Представителните стари букови гори в тях са част от международния обект на ЮНЕСКО за първичните европейски букови гори.
Монументът наподобява развято Самарско знаме, а скулптурите на шестима опълченци и руски офицер символизират българските дружини. Костницата в основата свързва архитектурния образ с паметта за загиналите в сражението.
Буковите екосистеми са основна част от опазваното природно богатство. Горите приютяват мечки, вълци и елени, а разнообразните склонове и климатични условия подпомагат богатата флора, включително много лечебни растения.
Праисторически находки, антично стъкло и бронз, мозайки и средновековно изкуство проследяват дългото развитие на региона. Нумизматичните и етнографските колекции добавят сведения за обмена, всекидневието и промените в местната култура.
Музеят на розата в Казанлък започва през 1967 г. като малка експозиция за розобера в града и околността. През 1969 г. той става самостоятелен музей, документиращ културата на маслодайната роза.
Позлатеният липов иконостас включва икони върху кипарисово дърво, дарени от атонския манастир „Свети Пантелеймон“. Под храма криптата пази саркофази с останки на загинали, свързвайки художествената украса с мемориалната функция.
Никола Манев купува възрожденската къща през 2000 г. и я превръща в галерия на своето изкуство. Картините се допълват от южноамерикански кристали, подарени от Илия Делев, свързвайки живопис и природни форми.
Паркът-музей съхранява бойни позиции, батареи и землянки от отбраната на прохода през 1877–1878 г. Паметникът на свободата представя оръжия, документи, награди и лични вещи на участниците в сраженията.