Маркери само за местата с налични справочни координати. Номерът свързва маркера със списъка; близките точки са групирани. Точният адрес за посещение се уточнява.
Избери до 12 места от тази страница и ги подреди. Изборът е временен и се изчиства при смяна на страница, език или филтри. В планировчика ще потвърдиш как да ги добавиш към пътуването.
Избери места за своя маршрут · 16
Избрани места: 0 / 12
Няма избрани места.
Планировчикът ще провери дали всички места все още са публикувани. Поредността е предложение; не е автоматично изчислен пътен маршрут.
Варовиковата основа на платото създава въртопи, пропасти, пещери и карстови блата. Сухите тревни съобщества са важни за орхидеите, а скалните комплекси и пещерите осигуряват местообитания на птици и прилепи.
Габровската традиция на самоирония намира продължение в международни карикатури и съвременно изкуство. Музеят организира Биеналето на хумора и сатирата, свързвайки местните анекдоти с по-широк разговор за обществото чрез образи.
По време на Априлското въстание манастирът става укрепление на четата на поп Харитон. Паметникът-костница, осветен през 1897 г., пази спомена за боевете и разрушаването на обителта през 1876 г.
Музеят е открит през 1964 г. по идея на Лазар Донков. Воденици, тепавица, валявици и дървообработващи съоръжения показват как водната сила подпомага занаятите и поминъка в Централна Стара планина.
Хаджи Стоян Николов финансира училището, а първият му учител е Петко Славейков. По-късно сградата приема музейни експозиции за местната археология и възрожденската история, запазвайки връзката между просвета и обществен живот.
Български учени определят географския център през 1991 г., използвайки шест математически метода. Скулпторът Петър Хаджиганев създава пирамидалния знак с отвес, оцветен в цветовете на националното знаме и открит същата година.
Инструменти, строителни документи и образци на дърворезба разкриват работата на майстора. Макети, архивни фотографии и чертежи представят неговите църкви, къщи и мостове, включително строежи в родния му град Дряново.
Историческата сграда на Априловската гимназия свързва музея с началото на светското българско образование. Учебниците и пособията на Габровското училище стават образец за новите училища през Възраждането в българските земи.
Паркът включва най-високите части на Средна Стара планина и девет строги резервата. Представителните стари букови гори в тях са част от международния обект на ЮНЕСКО за първичните европейски букови гори.
Пещерата образува сложен четириетажен лабиринт от галерии и разклонения край Дряновския манастир. Продължителното естествено оформяне на подземните пространства допълва културния пейзаж на района с отделен разказ за геоложкото минало.
Буковите екосистеми са основна част от опазваното природно богатство. Горите приютяват мечки, вълци и елени, а разнообразните склонове и климатични условия подпомагат богатата флора, включително много лечебни растения.
Хоталич съчетава ранновизантийска крепост и развит средновековен град. Археолозите разкриват жилища, работилници и църкви в подградието, докато цитаделата на върха пази мощни стени, порти и отбранителна кула от укрепителната система.
Бароковата музейна сграда е дело на архитект Никола Лазаров. Сред колекциите се открояват традиционно сокайно забраждане, въоръжение на местните пазители на проходи и запазено знаме на ранна българска фабрика.
Иконите в манастирския храм са дело на няколко възрожденски зографи, включително Христо Цокев. Параклисът „Свето Благовещение“ пази паметта за друг манастирски комплекс, някога съществувал в центъра на Габрово.
Даскаловата къща представя тревненската резбарска и иконописна школа чрез оригинални творби, инструменти и материали. Колекцията включва дървени скулптури на исторически личности от Генчо Марангозов, свързващи местното майсторство с националната памет.
Паркът-музей съхранява бойни позиции, батареи и землянки от отбраната на прохода през 1877–1878 г. Паметникът на свободата представя оръжия, документи, награди и лични вещи на участниците в сраженията.